4.06.2015 г., 1:33  

Вречен

715 1 7

 

 

 


Вречен в теб Любов,
целият потънах.
Кои след твоят зов,
да останат разумни могат?

Не шептях, а виках!
По покривите ходех!
Вечер след теб летях...
Горях и не умирах.

Не аз, а ти умря, Любов.
Аз мислех те за вечна.
Сигурно от идиота,
който леко те докосна...

Но аз така умея да обичам...
Потънал целият във теб.
По покривите с теб да тичам,
а ти с ръка в ръката ми до мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце за всички позитивни коментари. Младен, с теб се знаем.
  • „Но аз така умея да обичам...
    Потънал целия във теб.”
    Хареса ми стихът ти Станиславе!
    Понякога даваме обичта си на хора, които не я искат! От това боли, но пък научаваме поредния урок.
    Поздрави!
  • Истината може да се открие и в невероятното.
    Трудно спечелената любов е най-сладка!
    Поздрав и успешен ден!
  • Ще я заболят ръцете.
    Да ги протяга.
    Ти - по покривите,
    тя - по тревите,
    а нощем къде ли лягате?
    Вятърни скитници...
  • ...!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...