11 мая 2014 г., 13:34

Време

892 0 9

 

Очакването – случването – споменът.

Декември, януари, февруари...

Очакването – случването – споменът.

И крачиме ли, крачиме ли, крачим...

 

Това, което щеше, става "беше",

а времето все тъй е недогонено.

Октомври – и ноември – и декември.

Очакването – случването – споменът.

 

Успях ли по-добре да те обичам?

Очакването – случването – споменът.

Предесенно когато се усмихвам,

това е репетиция за пролет.

 

Превърта се, превърта се чекръкът.

Трикратно изживявам всеки порив.

Трикратно ме измъчва всяка мъка.

Очакването – случването – споменът...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...