11.05.2014 г., 13:34

Време

896 0 9

 

Очакването – случването – споменът.

Декември, януари, февруари...

Очакването – случването – споменът.

И крачиме ли, крачиме ли, крачим...

 

Това, което щеше, става "беше",

а времето все тъй е недогонено.

Октомври – и ноември – и декември.

Очакването – случването – споменът.

 

Успях ли по-добре да те обичам?

Очакването – случването – споменът.

Предесенно когато се усмихвам,

това е репетиция за пролет.

 

Превърта се, превърта се чекръкът.

Трикратно изживявам всеки порив.

Трикратно ме измъчва всяка мъка.

Очакването – случването – споменът...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...