Време
Очакването – случването – споменът.
Декември, януари, февруари...
Очакването – случването – споменът.
И крачиме ли, крачиме ли, крачим...
Това, което щеше, става "беше",
а времето все тъй е недогонено.
Октомври – и ноември – и декември.
Очакването – случването – споменът.
Успях ли по-добре да те обичам?
Очакването – случването – споменът.
Предесенно когато се усмихвам,
това е репетиция за пролет.
Превърта се, превърта се чекръкът.
Трикратно изживявам всеки порив.
Трикратно ме измъчва всяка мъка.
Очакването – случването – споменът...
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
