31 окт. 2020 г., 21:28

Времето реши

590 0 0

                                               Едно цяло бяхме, едно цяло бяхме,

                                               два пътя да имаше ставаха един,

                                               в целувка с форма на бял пръстен живяхме,

                                               пръстенът политаше към свода син.

 

                                               Очите ни в тъй искрена целувка

                                               живяха, виждаха лилавото цветче,

                                               далече от суета, фалш и преструвки

                                               бяхме и сърцата сочеха виолетка.

 

                                               Но всичко от времето зависи,

                                               знаехме добре това и аз, и ти,                                                

                                               така е, така е наистина,

                                               щeм, не щем трябва двамата да му простим.

 

                                               Времето реши аз да те срещна,

                                               времето ни срещна и събра,

                                               реши да има наплив на тъй силни усещания,

                                               помоли я луната и любовта ни сгря.

 

                                               Ала всичко мила е довреме,

                                               раздели то нашите души,

                                               мълча си, нямам за низостта му мнение,

                                               любовта ни да умре времето реши.

 

                                               Въздържам се защото в момента е пред мене,

                                               подло ли е или тъй глупаво греши,

                                               за тебе мисля мила аз и нощем, и денем,

                                               заедно да останем защо то не реши.

 

                                               30.10.20  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...