31 окт. 2020 г., 21:28

Времето реши

596 0 0

                                               Едно цяло бяхме, едно цяло бяхме,

                                               два пътя да имаше ставаха един,

                                               в целувка с форма на бял пръстен живяхме,

                                               пръстенът политаше към свода син.

 

                                               Очите ни в тъй искрена целувка

                                               живяха, виждаха лилавото цветче,

                                               далече от суета, фалш и преструвки

                                               бяхме и сърцата сочеха виолетка.

 

                                               Но всичко от времето зависи,

                                               знаехме добре това и аз, и ти,                                                

                                               така е, така е наистина,

                                               щeм, не щем трябва двамата да му простим.

 

                                               Времето реши аз да те срещна,

                                               времето ни срещна и събра,

                                               реши да има наплив на тъй силни усещания,

                                               помоли я луната и любовта ни сгря.

 

                                               Ала всичко мила е довреме,

                                               раздели то нашите души,

                                               мълча си, нямам за низостта му мнение,

                                               любовта ни да умре времето реши.

 

                                               Въздържам се защото в момента е пред мене,

                                               подло ли е или тъй глупаво греши,

                                               за тебе мисля мила аз и нощем, и денем,

                                               заедно да останем защо то не реши.

 

                                               30.10.20  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...