Oct 31, 2020, 9:28 PM

Времето реши

  Poetry » Love
584 0 0

                                               Едно цяло бяхме, едно цяло бяхме,

                                               два пътя да имаше ставаха един,

                                               в целувка с форма на бял пръстен живяхме,

                                               пръстенът политаше към свода син.

 

                                               Очите ни в тъй искрена целувка

                                               живяха, виждаха лилавото цветче,

                                               далече от суета, фалш и преструвки

                                               бяхме и сърцата сочеха виолетка.

 

                                               Но всичко от времето зависи,

                                               знаехме добре това и аз, и ти,                                                

                                               така е, така е наистина,

                                               щeм, не щем трябва двамата да му простим.

 

                                               Времето реши аз да те срещна,

                                               времето ни срещна и събра,

                                               реши да има наплив на тъй силни усещания,

                                               помоли я луната и любовта ни сгря.

 

                                               Ала всичко мила е довреме,

                                               раздели то нашите души,

                                               мълча си, нямам за низостта му мнение,

                                               любовта ни да умре времето реши.

 

                                               Въздържам се защото в момента е пред мене,

                                               подло ли е или тъй глупаво греши,

                                               за тебе мисля мила аз и нощем, и денем,

                                               заедно да останем защо то не реши.

 

                                               30.10.20  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...