Едно цяло бяхме, едно цяло бяхме,
два пътя да имаше ставаха един,
в целувка с форма на бял пръстен живяхме,
пръстенът политаше към свода син.
Очите ни в тъй искрена целувка
живяха, виждаха лилавото цветче,
далече от суета, фалш и преструвки
бяхме и сърцата сочеха виолетка.
Но всичко от времето зависи,
знаехме добре това и аз, и ти,
така е, така е наистина,
щeм, не щем трябва двамата да му простим. ...