Oct 31, 2020, 9:28 PM

Времето реши

  Poetry » Love
581 0 0

                                               Едно цяло бяхме, едно цяло бяхме,

                                               два пътя да имаше ставаха един,

                                               в целувка с форма на бял пръстен живяхме,

                                               пръстенът политаше към свода син.

 

                                               Очите ни в тъй искрена целувка

                                               живяха, виждаха лилавото цветче,

                                               далече от суета, фалш и преструвки

                                               бяхме и сърцата сочеха виолетка.

 

                                               Но всичко от времето зависи,

                                               знаехме добре това и аз, и ти,                                                

                                               така е, така е наистина,

                                               щeм, не щем трябва двамата да му простим.

 

                                               Времето реши аз да те срещна,

                                               времето ни срещна и събра,

                                               реши да има наплив на тъй силни усещания,

                                               помоли я луната и любовта ни сгря.

 

                                               Ала всичко мила е довреме,

                                               раздели то нашите души,

                                               мълча си, нямам за низостта му мнение,

                                               любовта ни да умре времето реши.

 

                                               Въздържам се защото в момента е пред мене,

                                               подло ли е или тъй глупаво греши,

                                               за тебе мисля мила аз и нощем, и денем,

                                               заедно да останем защо то не реши.

 

                                               30.10.20  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...