Времето се увисва 

© Милен Пеев Все права защищены

Комментарии

• portishead (Милен Пеев)

  2010-07-10T22:49:15+03:00
  Няма изпити
  и молби
  за предизвикани
  съдби
  и все още
  неопожарени
  заливат
  с пулса си
  докато не спрът..
  падащите
  неочаквания
  на заслепяващи
  Зори..
  
• kleopatrasv (Светлана Тодорова)

  2010-07-10T22:47:01+03:00
  И в в течна поезия потъваме в тъжните привечери
  като с едно старо безкрайно извиране,
  прехвърляйки всичко неразбрано с ваучери,
  и вземаме изпита на сърцата си самонастанявайки,
  както и с чистия плач на нашите очи,
  отронваме молби опрощавайки,
  а моментите умират под часовниковите стрелки,
  разпростирайки се над нас и наблюдавайки ни
• portishead (Милен Пеев)

  2010-07-10T22:44:09+03:00
  И в усмивката
  изгряваща
  спира всяка
  стрелка
  като пречупена
  стрела
  тихо изсмуквам
  отровата..
  спряла тази съдба
  и за мига
  препускам
  от мислите
  да те освободя...
• kleopatrasv (Светлана Тодорова)

  2010-07-10T22:20:06+03:00
  а в центъра на тези часовникови стрелки,
  заспива времето тъжно самонастанявайки
  и ни събуждат нови слънчевите лъчи,
  когато зажумяваме размечтавайки...
  И като пролетно цвете под снежни поли,
  напираме с усмивка доукрасявайки,
  макар злобни да са вражеските стрели,
  ранили ни дълбоко непрощавайки,
  и завираме събуждаме се с нови мечти,
  давейки се наново самопоразявайки
• portishead (Милен Пеев)

  2010-07-10T21:35:14+03:00
  Дали защото
  празнотата
  прокапва
  бавно
  от стрелката
  посочена
  с изтрела..
  в един само
  изгрев
  и усмивката
  се изпълва
  в щастието
  че те има...
  
  
• kleopatrasv (Светлана Тодорова)

  2010-07-10T21:19:25+03:00
  Часовете изчезват ненадейно сами,
  така, както минутите саморазтопявайки,
  и чувам твойте нежни вопли,
  догонвайки, самонаслаждавайки,
  а секундите избухват в ярки искри
  и спират всичко моментно изричайки,
  като се стелят странни прощални речи,
  и умират с миговете обнадеждавайки.......цитирай