10.07.2010 г., 15:09

Времето се увисва

1K 0 6

Времето се
увисва
прозявайки се
и обръща
бледото
бесило
на Луната
стегнало
някак си
мислите ни 
издълбани
от дълбоките
кратери плът...
поглеждана
винаги с кръв...
свила се до болка
от загатнати
гънки
прокарващи
все още
пръсти
в разтягащите
мъглявини
прегърнали
съня на 
изсънували се
тела...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма изпити
    и молби
    за предизвикани
    съдби
    и все още
    неопожарени
    заливат
    с пулса си
    докато не спрът..
    падащите
    неочаквания
    на заслепяващи
    Зори..
  • И в в течна поезия потъваме в тъжните привечери
    като с едно старо безкрайно извиране,
    прехвърляйки всичко неразбрано с ваучери,
    и вземаме изпита на сърцата си самонастанявайки,
    както и с чистия плач на нашите очи,
    отронваме молби опрощавайки,
    а моментите умират под часовниковите стрелки,
    разпростирайки се над нас и наблюдавайки ни
  • И в усмивката
    изгряваща
    спира всяка
    стрелка
    като пречупена
    стрела
    тихо изсмуквам
    отровата..
    спряла тази съдба
    и за мига
    препускам
    от мислите
    да те освободя...
  • а в центъра на тези часовникови стрелки,
    заспива времето тъжно самонастанявайки
    и ни събуждат нови слънчевите лъчи,
    когато зажумяваме размечтавайки...
    И като пролетно цвете под снежни поли,
    напираме с усмивка доукрасявайки,
    макар злобни да са вражеските стрели,
    ранили ни дълбоко непрощавайки,
    и завираме събуждаме се с нови мечти,
    давейки се наново самопоразявайки
  • Дали защото
    празнотата
    прокапва
    бавно
    от стрелката
    посочена
    с изтрела..
    в един само
    изгрев
    и усмивката
    се изпълва
    в щастието
    че те има...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...