6 авг. 2014 г., 19:55  

Времето, в което те обичам

1.1K 0 6

С какво измерват "единица време"?

Не знам за всички споделени дни

каква отплата да ти дам. Приемам

мерило на живота ми да бъдеш ти!

 

Защо ми е небе, сребристосиньо -

просторът за минутите е тесен,

ако сърцето ти за миг подмине

на моето прочувствената песен!

 

Защо да бримча спомените стари,

да нищя как могло е да се случи?

Тревогата за утрешния ден едва ли

да не боли, без теб, ще ме научи.

 

Единственото най-безценно - време,

не е разменно и не ни се връща.

Но всеки подарен ми миг ще взема

и кътам с радост, променено-съща.

 

На всичко друго клечката кибрит

ще драсна, без да се замислям.

Ще пазя само, във сърцето скрит,

деня, където винаги ще те обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има сили, които са непреодолими. Има и прегради, които са неразрушими. Но когато носиш някого в сърцето си, време и разстояние са само понятия. И все пак често най-силно ни липсва онзи, който живее в нас!
    Благодаря ви!
  • Споделени дни = 24 карата живот! Много истинско и красиво!
  • Хе, това за Маринус ван дер Любе ми хареса! Та, покрай тези пожари се сетих и за въпроса на един небезизвестен германец: "Гори ли Париж?"
    Отплеснах се малко, но истината е, че един единствен миг понякога се превръща в единица мярка за вечност! И само една единствена искра може да опожари кулaта на краткото време, за да се отвори място за една безкрайност!(да ме извини Дж. Дорели!)
    Поздрав, Таня!
  • Ван Дер Любе! Недей да гориш миналото - то ти е богатството!!!
  • "На всичко друго клечката кибрит
    ще драсна, без да се замислям.
    Ще пазя само, във сърцето скрит
    деня, когато винаги ще те обичам."

    !!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...