Времето, в което те обичам
С какво измерват "единица време"?
Не знам за всички споделени дни
каква отплата да ти дам. Приемам
мерило на живота ми да бъдеш ти!
Защо ми е небе, сребристосиньо -
просторът за минутите е тесен,
ако сърцето ти за миг подмине
на моето прочувствената песен!
Защо да бримча спомените стари,
да нищя как могло е да се случи?
Тревогата за утрешния ден едва ли
да не боли, без теб, ще ме научи.
Единственото най-безценно - време,
не е разменно и не ни се връща.
Но всеки подарен ми миг ще взема
и кътам с радост, променено-съща.
На всичко друго клечката кибрит
ще драсна, без да се замислям.
Ще пазя само, във сърцето скрит,
деня, където винаги ще те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
