Времето, в което те обичам
С какво измерват "единица време"?
Не знам за всички споделени дни
каква отплата да ти дам. Приемам
мерило на живота ми да бъдеш ти!
Защо ми е небе, сребристосиньо -
просторът за минутите е тесен,
ако сърцето ти за миг подмине
на моето прочувствената песен!
Защо да бримча спомените стари,
да нищя как могло е да се случи?
Тревогата за утрешния ден едва ли
да не боли, без теб, ще ме научи.
Единственото най-безценно - време,
не е разменно и не ни се връща.
Но всеки подарен ми миг ще взема
и кътам с радост, променено-съща.
На всичко друго клечката кибрит
ще драсна, без да се замислям.
Ще пазя само, във сърцето скрит,
деня, където винаги ще те обичам.
© Таня Донова All rights reserved.
