1 июл. 2008 г., 16:42

Всеки лъч

758 0 7

Щурците подлудяваха нощта.

 

 

 

Вятърът дращеше изгорялата кожа.

 

 

 

Улични лампи дразнеха сетивата.

 

 

 

Всеки лъч, попаднал в зеницата

 

 

 

будеше призрак на носталгия.

 

 

 

Всеки лъч заслепяваше една звезда.

 

 

 

Вплиташе се и засияваше в косата,

 

 

 

на морски спомен нежно ухаеща.

 

 

 

Със своята депресивна баналност града

 

 

убиваше с всеки лъч откраднат миг на любовта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...