1 июл. 2008 г., 16:42

Всеки лъч

762 0 7

Щурците подлудяваха нощта.

 

 

 

Вятърът дращеше изгорялата кожа.

 

 

 

Улични лампи дразнеха сетивата.

 

 

 

Всеки лъч, попаднал в зеницата

 

 

 

будеше призрак на носталгия.

 

 

 

Всеки лъч заслепяваше една звезда.

 

 

 

Вплиташе се и засияваше в косата,

 

 

 

на морски спомен нежно ухаеща.

 

 

 

Със своята депресивна баналност града

 

 

убиваше с всеки лъч откраднат миг на любовта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....