1 июл. 2008 г., 16:42

Всеки лъч 

  Поэзия
561 0 7

Щурците подлудяваха нощта.

 

 

 

Вятърът дращеше изгорялата кожа.

 

 

 

Улични лампи дразнеха сетивата.

 

 

 

Всеки лъч, попаднал в зеницата

 

 

 

будеше призрак на носталгия.

 

 

 

Всеки лъч заслепяваше една звезда.

 

 

 

Вплиташе се и засияваше в косата,

 

 

 

на морски спомен нежно ухаеща.

 

 

 

Със своята депресивна баналност града

 

 

убиваше с всеки лъч откраднат миг на любовта.

 

 

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??