posh` (Таня Атанасова) posh` (Таня Атанасова)
2 267
1 июл. 2008 г., 16:42

Всеки лъч

755 0 7

Щурците подлудяваха нощта.

 

 

 

Вятърът дращеше изгорялата кожа.

 

 

 

Улични лампи дразнеха сетивата.

 

 

 

Всеки лъч, попаднал в зеницата

 

 

 

будеше призрак на носталгия.

 

 

 

Всеки лъч заслепяваше една звезда.

 

 

 

Вплиташе се и засияваше в косата,

 

 

 

на морски спомен нежно ухаеща.

 

 

 

Със своята депресивна баналност града

 

 

убиваше с всеки лъч откраднат миг на любовта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0