Всичко
Без дъх отварям устни...
Без сън очите ми остават...
Вятърът дращи - краката уморени, боси
и стъпките утихват по асфалта разпиляни.
А утре? Утре отново без теб ще се събудя.
Без въпроси. Без ръце. Без тяло.
Липсваш ми, няма да те лъжа.
Как сега да спра?Не мога. Нямам право.
Късно е. Трябва ми легло, а не мога да спя
и вятърът с твоя глас пак в ушите крещи.
Полудяла съм! Не ми казвай сега да заспя...
Как? Когато всичко, което погледна, докосна -
си ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
Браво 
