Aug 30, 2007, 11:18 PM  

Всичко

  Poetry
894 2 3

Без дъх отварям устни...
Без сън очите ми остават...
Вятърът дращи - краката уморени, боси
и стъпките утихват по асфалта разпиляни.

А утре? Утре отново без теб ще се събудя.
Без въпроси. Без ръце. Без тяло.
Липсваш ми, няма да те лъжа.
Как сега да спра?Не мога. Нямам право.

Късно е. Трябва ми легло, а не мога да спя
и вятърът с твоя глас пак в ушите крещи.
Полудяла съм! Не ми казвай сега да заспя...
Как? Когато всичко, което погледна, докосна -
си ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...