Всичко е любов...
Понеже уморих се, не летя.
Крилата ми са грохнали от полет.
Без друго ти си моята земя,
единствено, където има пролет.
Във тебе се разлиствам всяко утро,
а привечер се свивам в тишината ти.
Тогава ми прошепваш осем букви
и всичко е любов във моя свят.
Звездите нощем бродят. Като сови.
С оранжеви пера в небе - мастило.
Тежи, че сякаш капки от олово -
дъждът, като куршуми ме пробива.
Понеже уморих се. Имам броня.
(Ужасно ми се иска голота.)
Обичай ме! Заклевам те! Не моля.
Аз твоя шепот бих го изкрещял...
Стихопат.
Danny Diester
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
