Всичко е любов...
Понеже уморих се, не летя.
Крилата ми са грохнали от полет.
Без друго ти си моята земя,
единствено, където има пролет.
Във тебе се разлиствам всяко утро,
а привечер се свивам в тишината ти.
Тогава ми прошепваш осем букви
и всичко е любов във моя свят.
Звездите нощем бродят. Като сови.
С оранжеви пера в небе - мастило.
Тежи, че сякаш капки от олово -
дъждът, като куршуми ме пробива.
Понеже уморих се. Имам броня.
(Ужасно ми се иска голота.)
Обичай ме! Заклевам те! Не моля.
Аз твоя шепот бих го изкрещял...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
