diesto (Данаил Антонов)
977 523
15.05.2020 г., 0:12 ч.

Всичко е любов... 

  Поезия » Любовна, Философска
605 4 5

Понеже уморих се, не летя.
Крилата ми са грохнали от полет.
Без друго ти си моята земя,
единствено, където има пролет.
Във тебе се разлиствам всяко утро,
а привечер се свивам в тишината ти. 
Тогава ми прошепваш осем букви 
и всичко е любов във моя свят. 
Звездите нощем бродят. Като сови. 
С оранжеви пера в небе - мастило. 
Тежи, че сякаш капки от олово - 
дъждът, като куршуми ме пробива. 
Понеже уморих се. Имам броня. 
(Ужасно ми се иска голота.)
Обичай ме! Заклевам те! Не моля. 
Аз твоя шепот бих го изкрещял... 

 

Стихопат. 
Danny Diester

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??