16 февр. 2021 г., 15:59

Вяра и Надежда

552 0 2

И хванати за ръце,

преплуваха дълбокото море.

Стигнаха до брега.

После изкачиха висока 

планина.

 

Минаха през пареща 

пустиня и през 

лепкава тиня.

Прекосиха ледовити 

страни и опасни 

джунгли дори.

 

И накрая Вярата и 

Надеждата оцеляха,

въпреки че бяха мокри,

изцапани и наранени,

за нищо на света не бяха 

заменени.

 

Все пак през целия си 

път в душата,

останаха живи и 

щастливи.

Вярата и Надеждата 

винаги остават, дори

и трудности да преживяват.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майчето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря! ☺️❤️
  • Така е! Вярата и Надеждата остават и понякога са единственото нещо, което ни крепи!
    Браво, Майче! 💖

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...