И хванати за ръце,
преплуваха дълбокото море.
Стигнаха до брега.
После изкачиха висока
планина.
Минаха през пареща
пустиня и през
лепкава тиня.
Прекосиха ледовити
страни и опасни
джунгли дори.
И накрая Вярата и
Надеждата оцеляха,
въпреки че бяха мокри,
изцапани и наранени,
за нищо на света не бяха
заменени.
Все пак през целия си
път в душата,
останаха живи и
щастливи.
Вярата и Надеждата
винаги остават, дори
и трудности да преживяват.
© Майчето All rights reserved.
💖
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
