Вяра в утрото
Как да чакам любовта на утрото,
щом нощта с възбуда ме прегръща.
Целува страстно и разгорещено устните
и в робиня своя ме превръща.
Като буен водопад облива ме
и ме топи и вледенява.
Разлиства ме, докрай изпива ме
и без усилия ме подчинява.
Ти - моя нощ, единствена, прощавай!
Примамлива си, дявол да те вземе!
Но, утро, ти недей забравяй,
че все още вярвам във тебе!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
