Вяра в утрото
Как да чакам любовта на утрото,
щом нощта с възбуда ме прегръща.
Целува страстно и разгорещено устните
и в робиня своя ме превръща.
Като буен водопад облива ме
и ме топи и вледенява.
Разлиства ме, докрай изпива ме
и без усилия ме подчинява.
Ти - моя нощ, единствена, прощавай!
Примамлива си, дявол да те вземе!
Но, утро, ти недей забравяй,
че все още вярвам във тебе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
