petka-spagetka
179 152
4.03.2009 г., 18:00 ч.

Вяра в утрото 

  Поезия » Друга
520 0 2

Как да чакам любовта на утрото,

щом нощта с възбуда ме прегръща.

Целува страстно и разгорещено устните

и в робиня своя ме превръща.

 

Като буен водопад облива ме

и ме топи и вледенява.

Разлиства ме, докрай изпива ме

и без усилия ме подчинява.

 

Ти - моя нощ, единствена, прощавай!

Примамлива си, дявол да те вземе!

Но, утро, ти недей забравяй,

че все още вярвам във тебе!

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах, само може би на някой места малко ритъмът куца... Иначе е ОК. А предишното твое е наистина страхотно!
  • Поздрави, Пети!
    /може би е " и в робиня своя ме преВръща"?/



Предложения
: ??:??