Как да чакам любовта на утрото,
щом нощта с възбуда ме прегръща.
Целува страстно и разгорещено устните
и в робиня своя ме превръща.
Като буен водопад облива ме
и ме топи и вледенява.
Разлиства ме, докрай изпива ме
и без усилия ме подчинява.
Ти - моя нощ, единствена, прощавай!
Примамлива си, дявол да те вземе!
Но, утро, ти недей забравяй,
че все още вярвам във тебе!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
