tanq_mezeva (Таня Мезева)
1593 21317
30 нояб. 2014 г., 21:13

Вярата 

  Поэзия
980 0 3

Отиде си. Насила. Най-внезапно.
Злодей реши, че съдник ще е твой.
Отне живот безсмислено, тъй вещо
в дяволски, безмилостен двубой.
Душата ти изтръгна той безсрамно.
Зачеркна днес и утре. Сатана.
Злото се изкиска и в гротеска
превърна дружбата ви в мъст една.
Сега какво!?... СЪлзи, разкаяния,
омраза, болка, сънища кошмар,
"Анàтема!" - крещя към теб, зловонния
убиец на добро и светлина.
"Заклевам те във ада си да срещаш
огънят кървящ на съвестта.
И всеки миг живот от мен да молиш
прошка- разкаяние в нощта!"
Това за него... А за тебе, сине,
любов да грее в пътя ти сега.
И няма сила, що ми би отнела
вярата, че ангел си. Звезда.

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съчувствам от сърце!Светулки са и полъх нежен добрите който не на време са напуснали света!Прегръдка и от мен!!!
  • Болиш, Танче!
    Прегръщам те!*
  • И аз като тебе мисля, мило момиче. Не! Убедена съм.Облегни се на единственото сигурно рамо!Бог ми е изпълнил с много вяра и любов и не произнасям думи, в които се съмнявам.
    Поздрав за талантливо сътворената творба! Спокоен ден!
Предложения
: ??:??