Вярата
Отиде си. Насила. Най-внезапно.
Злодей реши, че съдник ще е твой.
Отне живот безсмислено, тъй вещо
в дяволски, безмилостен двубой.
Душата ти изтръгна той безсрамно.
Зачеркна днес и утре. Сатана.
Злото се изкиска и в гротеска
превърна дружбата ви в мъст една.
Сега какво!?... СЪлзи, разкаяния,
омраза, болка, сънища кошмар,
"Анàтема!" - крещя към теб, зловонния
убиец на добро и светлина.
"Заклевам те във ада си да срещаш
огънят кървящ на съвестта.
И всеки миг живот от мен да молиш
прошка- разкаяние в нощта!"
Това за него... А за тебе, сине,
любов да грее в пътя ти сега.
И няма сила, що ми би отнела
вярата, че ангел си. Звезда.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Съчувствам от сърце!Светулки са и полъх нежен добрите който не на време са напуснали света!Прегръдка и от мен!!!
-
Болиш, Танче!
Прегръщам те!* -
И аз като тебе мисля, мило момиче. Не! Убедена съм.Облегни се на единственото сигурно рамо!Бог ми е изпълнил с много вяра и любов и не произнасям думи, в които се съмнявам.
Поздрав за талантливо сътворената творба! Спокоен ден!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
