Вярата
Отиде си. Насила. Най-внезапно.
Злодей реши, че съдник ще е твой.
Отне живот безсмислено, тъй вещо
в дяволски, безмилостен двубой.
Душата ти изтръгна той безсрамно.
Зачеркна днес и утре. Сатана.
Злото се изкиска и в гротеска
превърна дружбата ви в мъст една.
Сега какво!?... СЪлзи, разкаяния,
омраза, болка, сънища кошмар,
"Анàтема!" - крещя към теб, зловонния
убиец на добро и светлина.
"Заклевам те във ада си да срещаш
огънят кървящ на съвестта.
И всеки миг живот от мен да молиш
прошка- разкаяние в нощта!"
Това за него... А за тебе, сине,
любов да грее в пътя ти сега.
И няма сила, що ми би отнела
вярата, че ангел си. Звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
