катеринарина (Катя)
331 972
5 июл. 2007 г., 11:06

Вълшебнико 

  Поэзия
625 0 8
Онзи вятър, на който прошепна,
да ме стигне.
Да спре във очите ми...
Той  се скри в премалялата шепа
на момиче, от огън застигнато...
Разгоря го. 
И пламна сърцето й.
Този вятър разлумваше огъня...
Твойта сянка пълзи по лицето й.
Още вярва.
Гори омагьосана.
..........................
Аз не искам и мен ветровете
да ме жегват със дъх на жарава...
Нито пяна на луди морета
да ми шепне.
Не ща да се давя!
Вече друга изгаря от болка.
Пламък жарък без свян я целува...
Загаси първо нейния огън.
И върви си.
Вълшебнико глупав!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??