Вълшебнико
Онзи вятър, на който прошепна,
да ме стигне.
Да спре във очите ми...
Той се скри в премалялата шепа
на момиче, от огън застигнато...
Разгоря го.
И пламна сърцето й.
Този вятър разлумваше огъня...
Твойта сянка пълзи по лицето й.
Още вярва.
Гори омагьосана.
..........................
Аз не искам и мен ветровете
да ме жегват със дъх на жарава...
Нито пяна на луди морета
да ми шепне.
Не ща да се давя!
Вече друга изгаря от болка.
Пламък жарък без свян я целува...
Загаси първо нейния огън.
И върви си.
Вълшебнико глупав!
да ме стигне.
Да спре във очите ми...
Той се скри в премалялата шепа
на момиче, от огън застигнато...
Разгоря го.
И пламна сърцето й.
Този вятър разлумваше огъня...
Твойта сянка пълзи по лицето й.
Още вярва.
Гори омагьосана.
..........................
Аз не искам и мен ветровете
да ме жегват със дъх на жарава...
Нито пяна на луди морета
да ми шепне.
Не ща да се давя!
Вече друга изгаря от болка.
Пламък жарък без свян я целува...
Загаси първо нейния огън.
И върви си.
Вълшебнико глупав!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
