Вълшебнико

Jul 5, 2007, 11:06 AM

Poetry

641 0 8

Онзи вятър, на който прошепна,
да ме стигне.
Да спре във очите ми...
Той се скри в премалялата шепа
на момиче, от огън застигнато...
Разгоря го.
И пламна сърцето й.
Този вятър разлумваше огъня...
Твойта сянка пълзи по лицето й.
Още вярва.
Гори омагьосана.
..........................
Аз не искам и мен ветровете
да ме жегват със дъх на жарава...
Нито пяна на луди морета
да ми шепне.
Не ща да се давя!
Вече друга изгаря от болка.
Пламък жарък без свян я целува...
Загаси първо нейния огън.
И върви си.
Вълшебнико глупав!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Love (Ванина)

2007-07-08T21:53:47+03:00

Всеки път те чета и всеки път ти се възхищавам!
Човек (Анна Станоева)

2007-07-05T15:17:38+03:00

Съвършенно е,Кате!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-07-05T13:53:45+03:00

Обожавам да те чета, Кате!!!
Шопче (Шопландия Софийска)

2007-07-05T13:06:45+03:00

Неустоима!
Едно прочитане никога не е достатъчно с теб,Кате!
Романтик (Христо Костов)

2007-07-05T12:32:51+03:00

Страхотно пишеш, Катя!!! Поздравления!!!
i2na (Инна)

2007-07-05T11:22:09+03:00

Наистина пишеш невероятно!
Удоволствие е да те чете човек.И да те препрочита!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-07-05T11:16:41+03:00

Целувам те ,Катеринке, как само го натири този глупав вълшебник!Радвам ти се.
Jane_d (Деси Инджева)

2007-07-05T11:07:52+03:00

Кате, спирам да дишам докато те чета!!!
А, после първата глътка въздух е толкова жива и чиста!!!
Поклон, поетесо! Поклон!!!