Въпрос
И питам се защо ми тъй завиждате?
Не съм красива и богата,
в сърцето на часовника сме равни.
Любимият отдавна ме забрави,
Приятели са ме предавали.
Усмивката напусна моят дом
(в последно време, казва , тук било студено)
И будя се среднощ от спомени
И често мия със сълзи лицето си.
А мъката, уви, не знам с какви оръжия
превзема все по-сигурно сърцето ми.
А вий ми отговаряте,
че ми завиждате за болката
защото тя била мерилото за щастие
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тодорова - НадиКа Все права защищены
