Въпрос
И питам се защо ми тъй завиждате?
Не съм красива и богата,
в сърцето на часовника сме равни.
Любимият отдавна ме забрави,
Приятели са ме предавали.
Усмивката напусна моят дом
(в последно време, казва , тук било студено)
И будя се среднощ от спомени
И често мия със сълзи лицето си.
А мъката, уви, не знам с какви оръжия
превзема все по-сигурно сърцето ми.
А вий ми отговаряте,
че ми завиждате за болката
защото тя била мерилото за щастие
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени
