17 мар. 2018 г., 23:24

Въпрос към поетите

1.1K 1 1

ВЪПРОС КЪМ ПОЕТИТЕ 
Р. Чакърова 

 

Водата отказа от днес да полива мечтите. 
Дъждът спотаи се зад облак, обхванат от страх. 
Смутено шушукаха горе в небето звездите 
и ръсеха вредом светулки от звездния прах. 

 

Вселената хлъцна учудено – суша голяма... 
Как щяха да плуват планетите в нея сега? 
И даже поет да заплаче от обич ли няма? 
Нима си е тръгнала в рими горката тъга? 

 

Бездомни ще скитат куплети и думи красиви, 
защото любов без сълзи си е истинска проза... 
И кой ще направи цветята безводно щастливи, 
особено тъй достолепната, нежно ухаеща роза...?

 

Лондон, 14/03/2018    22:44

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам това поетично послание от снежният/ може би / тази вечер Лондон .
    Но не знам отговорът на въпроса ти още..
    Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...