14 июн. 2011 г., 13:38

Въпрос на късмет 

  Поэзия » Другая
1390 0 10
Тъгувам се тиха - превита ела,
след дългите седмици леден мистрал.
През мене за кой ли път вятър фуча -
тъгата поне да ми беше отвял.
Да беше под кривата круша замел,
каквото остана от моя живот -
един излинял и изгърбен шинел,
по овчи привикнал с обозния ход.
Тъгувам се цяла - от корен до връх.
Не бях онова, за което дойдох...
Едва си лича - изкорубена, в мъх,
по-тъжна от праг на пустеещ метох. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Все права защищены

Предложения
: ??:??