Регина (Радост Даскалова)
374 1425
14.06.2011 г., 13:38 ч.

Въпрос на късмет 

  Поезия » Друга
1345 0 10

Тъгувам се тиха - превита ела,

след дългите седмици леден мистрал.

През мене за кой ли път вятър фуча -

тъгата поне да ми беше отвял.

Да беше под кривата круша замел,

каквото остана от моя живот -

един излинял и изгърбен шинел,

по овчи привикнал с обозния ход.

 

Тъгувам се цяла - от корен до връх.

Не бях онова, за което дойдох...

Едва си лича - изкорубена, в мъх,

по-тъжна от праг на пустеещ метох.

И сигурно някога ще се смаля

до дребна шишарка, до крив силует...

С едничката мисъл: "Поне съм била!" -

Животът, все пак, е въпрос на късмет.

 

Радост Даскалова

13.06.2011

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??