Vala (Валентин Кабакчиев)
1 114

6 окт. 2005 г., 02:26

Въпроси

Поэзия

977 0 0

Въпроси...

Обичам да задавам много въпроси –

понякога лесни, понякога трудни:

„Защо несретеникът премръзнал проси?

Защо не държим сетивата си будни?

Защо забравяме какво е добротата?

Защо се гледаме с поглед лош?

Защо не виждаме дори красотата?

Защо забиваме на ближния нож...?”

Питам се аз, но отговори все няма...

Самият аз невеж съм. Не мога да знам.

Пропадам в безизходицата – жестока яма...

Но... ще диря отговорите до края. С много плам!

........................................................................

Да питам ли още...?

30.09.2005 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0