Vala (Валентин Кабакчиев)
1 114

6 окт. 2005 г., 02:26

Въпроси

Поэзия

973 0 0

Въпроси...

Обичам да задавам много въпроси –

понякога лесни, понякога трудни:

„Защо несретеникът премръзнал проси?

Защо не държим сетивата си будни?

Защо забравяме какво е добротата?

Защо се гледаме с поглед лош?

Защо не виждаме дори красотата?

Защо забиваме на ближния нож...?”

Питам се аз, но отговори все няма...

Самият аз невеж съм. Не мога да знам.

Пропадам в безизходицата – жестока яма...

Но... ще диря отговорите до края. С много плам!

........................................................................

Да питам ли още...?

30.09.2005 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬