Въпроси...

         Обичам да задавам много въпроси –

         понякога лесни, понякога трудни:

         „Защо несретеникът премръзнал проси?

         Защо не държим сетивата си будни?

         Защо забравяме какво е добротата?

         Защо се гледаме с поглед лош?

         Защо не виждаме дори красотата?

         Защо забиваме на ближния нож...?”

         Питам се аз, но отговори все няма...

         Самият аз невеж съм. Не мога да знам.

         Пропадам в безизходицата – жестока яма...

         Но... ще диря отговорите до края. С много плам!

         ........................................................................

         Да питам ли още...?

         30.09.2005 г.