Vala (Валентин Кабакчиев)
1 114

6.10.2005 г., 2:26

Въпроси

Поезия

975 0 0

Въпроси...

Обичам да задавам много въпроси –

понякога лесни, понякога трудни:

„Защо несретеникът премръзнал проси?

Защо не държим сетивата си будни?

Защо забравяме какво е добротата?

Защо се гледаме с поглед лош?

Защо не виждаме дори красотата?

Защо забиваме на ближния нож...?”

Питам се аз, но отговори все няма...

Самият аз невеж съм. Не мога да знам.

Пропадам в безизходицата – жестока яма...

Но... ще диря отговорите до края. С много плам!

........................................................................

Да питам ли още...?

30.09.2005 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0