Oct 6, 2005, 2:26 AM

Въпроси

  Poetry
972 0 0

                        Въпроси...

 

         Обичам да задавам много въпроси –

         понякога лесни, понякога трудни:

         „Защо несретеникът премръзнал проси?

         Защо не държим сетивата си будни?

 

         Защо забравяме какво е добротата?

         Защо се гледаме с поглед лош?

         Защо не виждаме дори красотата?

         Защо забиваме на ближния нож...?”

 

         Питам се аз, но отговори все няма...

         Самият аз невеж съм. Не мога да знам.

         Пропадам в безизходицата – жестока яма...

         Но... ще диря отговорите до края. С много плам!

         ........................................................................

         Да питам ли още...?

 

         30.09.2005 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...