17 сент. 2020 г., 05:35

Въпросът?...

581 0 0

 

Въпросът?...

 

Не можем да се спрем

от Страстите си гонени

и как да разберем –

Въртежът на сезоните...

 

А дрипави мъгли –

по пътищата просят...

– Какво не сме могли́

да свършим – е въпросът?...

 

А отговорът сам

се блъска из мъглата,

но аз поне – не знам

да е открит от някой!...

 

... А инък в Есента

летят пияни дрожди

и гроздето сега

не прекипяло о́ще

 

от своя сладък сок

на вино се превръща

и всеки скитник то –

пак в роден дом завръща...

 

16.09.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...