Вървя по асфалта на моя живот,
виждам лампи угаснали от малко любов.
Срещам спомени, скрити зад лица непознати,
чувам усмивки и усещам тъга.
Не знaм накъде съм тръгнала и накъде да вървя.
Чувствам силната хватка на мойта амбиция,
гордо вплела се в сноп от лъчи.
Вървя по асфалта на моя живот,
забързана крачейки, вперила поглед във свойте мечти.