3.03.2012 г., 11:16

Вървя по асфалта на моя живот

686 0 3

Вървя по асфалта на моя живот,

виждам лампи угаснали от малко любов.

Срещам спомени, скрити зад лица непознати,

чувам усмивки и усещам тъга.

Не знaм накъде съм тръгнала и накъде да вървя.

Чувствам силната хватка на мойта амбиция,

гордо вплела се в сноп от лъчи.

Вървя по асфалта на моя живот,

забързана крачейки, вперила поглед във свойте мечти.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви!
  • Благодаря!

  • Харесва ми хрумването, образа и настроението.Успехи!Wali
    Виолета Томова

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...