Вървя по асфалта на моя живот,
виждам лампи угаснали от малко любов.
Срещам спомени, скрити зад лица непознати,
чувам усмивки и усещам тъга.
Не знaм накъде съм тръгнала и накъде да вървя.
Чувствам силната хватка на мойта амбиция,
гордо вплела се в сноп от лъчи.
Вървя по асфалта на моя живот,
забързана крачейки, вперила поглед във свойте мечти.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up