Във тебе ще узрее вечност!
Безоблачно, душа́ изливам.
Приличам на пороен дъжд.
Във мене всичко е изстинало
и няма да съм тъжен мъж.
Не ще превивам в мъка кръста си
от немощ, болка и смирение.
Без съд, вина и жадна мъст
ще ти оставя в спомен - опрощение.
Но после ще белее слънце,
а ти ще му поплачеш нежно.
След туй покоят ще покълне
и в тебе ще узрее вечност.
Аз няма да извърна гръб.
Живот ти дадох от обичане.
Една любов, а сякаш смърт,
удавила в сълзи очите ми...
Стихопат.
/Danny Diester/
10.06.2022
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
