12 сент. 2010 г., 12:23

Във този век на злоба тъй свиреп

772 0 1

Под напора на мъката безкрайна,
във любовта открих пътека трайна,
която към спасението води
далеч от неприятели и злоби.
Тръгнеш ли след мене, ще почувстваш
в душата си онези светли чувства,
с които във сърцето устойчиво
не ще допуснеш никога мъртвило,
че там, под небосвода тих и мрачен,
човекът, сам във себе си вторачен,
от извор пие - жаден все остава,
щом чувството любовно не познава.
- Във този век на злоба, тъй свиреп,
със теб не ще допуснем миг нелеп.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...