Sep 12, 2010, 12:23 PM

Във този век на злоба тъй свиреп

769 0 1

Под напора на мъката безкрайна,
във любовта открих пътека трайна,
която към спасението води
далеч от неприятели и злоби.
Тръгнеш ли след мене, ще почувстваш
в душата си онези светли чувства,
с които във сърцето устойчиво
не ще допуснеш никога мъртвило,
че там, под небосвода тих и мрачен,
човекът, сам във себе си вторачен,
от извор пие - жаден все остава,
щом чувството любовно не познава.
- Във този век на злоба, тъй свиреп,
със теб не ще допуснем миг нелеп.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...