20 мар. 2011 г., 16:31

Възторг 

  Поэзия
1287 0 36
Когато пролетта прекрачва прага,
а въздухът тежи от птичи ек
и този сняг-безделник е избягал,
захвърлил вдън горите бял елек...
когато и сърцето ми подсказва,
че няма да остана дълго сам,
а слънцето разтваря гузно пазва
и гледа от небесния вигвам...
как, стихнали, в зелените си устни
тревите крият своя луд възторг
по вятъра... додето аз напускам
дома си крепост, за да вляза в спор... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Предложения
: ??:??