31 дек. 2010 г., 09:19

Възвисяване

1.3K 0 34

Докосната

 от мъдрото спокойствие,

с потрепваща

 под лифта тишина,

аз не усещам себе си сама.

О, чудо,

велик е Бог –

за миг вселява красота

 в човешката душа,

 размисля горди дървеса

 и възвисява с белота,

 със свежестта

 тъй крехка на снега!

Докосната

 от чудната искра

 най-после дишам леко

 и сякаш ставам по-добра.

О, Господи,

тъй хубав е света!

 

 

            С това стихотворение поздравявам всички Откровенци с настъпването на Новата 2011 Година! Желая да почувствате щастие и духовно възвисяване, да почувствате Божията красота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...