Dec 31, 2010, 9:19 AM

Възвисяване

1.3K 0 34

Докосната

 от мъдрото спокойствие,

с потрепваща

 под лифта тишина,

аз не усещам себе си сама.

О, чудо,

велик е Бог –

за миг вселява красота

 в човешката душа,

 размисля горди дървеса

 и възвисява с белота,

 със свежестта

 тъй крехка на снега!

Докосната

 от чудната искра

 най-после дишам леко

 и сякаш ставам по-добра.

О, Господи,

тъй хубав е света!

 

 

            С това стихотворение поздравявам всички Откровенци с настъпването на Новата 2011 Година! Желая да почувствате щастие и духовно възвисяване, да почувствате Божията красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...