21 мар. 2013 г., 17:25

xxx

552 0 1

Илюзиите си  заминаха -

полека, кротко, методично.

Красиво страстите изстинаха

и се стопиха безразлично.

 

Възторзите се разтрепераха

и свиха се като сираче.

Мечтите ни криле разпериха

и литнаха внезапно в здрача.

 

Едничка вярата остана.

Напук на всичко. Разгневена,

приличаща на бяла врана

самотна, но непобедена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно стихотворение! Стилът ти страшно ми допада.Пишеш много разбираемо, в същото време- емоционално и грабващо!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...