Mar 21, 2013, 5:25 PM

xxx

  Poetry » Other
549 0 1

Илюзиите си  заминаха -

полека, кротко, методично.

Красиво страстите изстинаха

и се стопиха безразлично.

 

Възторзите се разтрепераха

и свиха се като сираче.

Мечтите ни криле разпериха

и литнаха внезапно в здрача.

 

Едничка вярата остана.

Напук на всичко. Разгневена,

приличаща на бяла врана

самотна, но непобедена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно стихотворение! Стилът ти страшно ми допада.Пишеш много разбираемо, в същото време- емоционално и грабващо!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...