21.03.2013 г., 17:25

xxx

548 0 1

Илюзиите си  заминаха -

полека, кротко, методично.

Красиво страстите изстинаха

и се стопиха безразлично.

 

Възторзите се разтрепераха

и свиха се като сираче.

Мечтите ни криле разпериха

и литнаха внезапно в здрача.

 

Едничка вярата остана.

Напук на всичко. Разгневена,

приличаща на бяла врана

самотна, но непобедена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение! Стилът ти страшно ми допада.Пишеш много разбираемо, в същото време- емоционално и грабващо!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...