21.03.2013 г., 17:25

xxx

550 0 1

Илюзиите си  заминаха -

полека, кротко, методично.

Красиво страстите изстинаха

и се стопиха безразлично.

 

Възторзите се разтрепераха

и свиха се като сираче.

Мечтите ни криле разпериха

и литнаха внезапно в здрача.

 

Едничка вярата остана.

Напук на всичко. Разгневена,

приличаща на бяла врана

самотна, но непобедена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение! Стилът ти страшно ми допада.Пишеш много разбираемо, в същото време- емоционално и грабващо!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...