21 июл. 2018 г., 02:58

Юли, началото на една любов

862 3 5

Юлска жега мори житата. 

Легнали под сянката дебела,

Илинден - съборът селски, 

 

нашият, ни запознава. 

А до вчера, 

чертаейки проекти сложни, 

аз бях Севера, ти- Юга. 

Любовта ни се пресече, 

от тоз миг нататък

търсех само теб. 

От лятото изпросих си целувки. 

 

На зимата се молих да те срещна, 

а беше толкоз лесно. 

 

Едно дете небето ти поднесе, 

държейки здраво вързано сърцето, 

на юлските копнежи подарено. 

Август беше само наш. 

 

Люлееше ни в пазвата си грешна. 

Юмрукът на септември беше

брадва, скъсила всякаква надежда. 

Оцелявахме до следващият юли, 

в росните ливади от светулки. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта избира най-невероятните пътища! Поздравления!
  • Васе, много ми хареса, а финала с тези росни ливади и светулки ме зашемети. Поздрави 🌻.
  • В твоя характерен стил, с интересна образност и естествен изказ...Силновъздействащ финал! Поздрави, Васе!
  • Илинден е като надеждата,винаги ще го има.
  • Много е хубаво и картинно. Буквално съзерцавах визуално предаденото от теб, Васи. Поздравявам те!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...